Преди няколко дни разбрахме от зам.кмета по култура Тодор Чобанов за идеята – подземията останали на мястото на съборения мавзолей на Георги Димитров, да станат музей за съвременно изкуство. На три нива под земята, в мавзолея ще се създаде и хранилище за паметници, предназначени за външно поставяне.
Мавзолеят на Георги Димитров е построен през 1949 г., за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия ръководител Георги Димитров. Изграждането на мавзолея започва веднага след смъртта на Георги Димитров. Построен е за рекордния срок от 6 дни, през което време тялото на Георги Димитров е превозено от СССР до София.
Информацията за построяването на мавзолея е противоречива. Всичко е станало на заседание на Министерския съвет, където още на следващия ден след смъртта на Георги Димитров е взето решение за построяването на мавзолей, подобно на другите тоталитарни държави в който да бъде изложено балсамираното тяло на покойника. За проектиране е предвидено едно денонощие, а за изграждането – точно шест дни. Архитектите Овчаров и Рибаров успяват да се справят с предвидения срок.
За една нощ планът за построяването на мавзолея бе изработен от централната архитектурно проектантска организация (ЦАПО). ЦК на БКП и Министерският съвет одобриха един от представените проекти и веднага възложиха изпълнението му на Главната дирекция на трудовата повинност — Софийска строителна област.
Постройката заема 560 кв. м заедно с трибуната. Цялата й височина е 12 м Сградата се състои от две камери, включени една в друга. Между тях е поставена климатичната инсталация. В построяването на мавзолея бяха заети общо 600 работници-трудоваци, техници, майстори, зидари, повече от които работеха денонощно. За четири денонощия някои от тях са работили по 80 до 90 часа непрекъснато.
Срокът е спазен и и на 10 юли тялото на Димитров официално е положено в гробницата на площад „Княз Александър I“, но през нощта е извадено за трайна балсамация.
Впоследствие облицоват фасадата с русенски камък, а по-късно подменят облицовката с нови плочи от врачански камък. С моделиране на терена към градината гробницата изпъква върху стълбища, оформящи средно висок стилобат; това заедно с подземните пространства е единствената запазена част от мавзолея днес.
Срещу входа е вградена скулптурна глава на Димитров, а от двете страни са бюстове на Димитър Благоев, Георги Кирков, Димитров и Васил Коларов. След няколко месеца на известно разстояние от основната сграда от ляво и от дясно е добавена по една гранитна стена с ниши за погребване на бъдещите партийни вождове.
Във втората ниша на източната стена е погребан Васил Коларов, чиито кости през юли 1990 г. са изкопани и преместени в Централните софийски гробища. Следващият партиен вожд Вълко Червенков не е погребан тук, тъй като умира, отдавна свален от власт и с развенчан култ към него, а последният – Тодор Живков, умира, след като мавзолеят е затворен и е изоставен като център на комунистическия култ.
До 1954 г. за мумията се грижат съветски специалисти, после българи, начело с проф. Георги Гълъбов – 7 лекари, сред които сърдечен хирург, биохимик и патоанатом, и 12 души технически персонал. Веднъж на 18 месеца екипът отговарящ за поддръжката на мумията е правел ребалсамация. Саркофагът се спускал в зала под земята.
Тялото се вадело, събличало и се поставяло във вана с 300 л балсамационен разтвор. Слагали му торбички със стъклени топчета, за да не изплува, и така го държали 40 дни. После го подсушавали, а в коремната и гръдната кухина слагали тампони от химикала. Спускали тялото в залата и всеки вторник сутрин и петък следобед, за да проверят овлажняването на лицето и ръцете. Обектът е бил оборудван с климатична инсталация, поддържаща температура от 17°C с отклонение плюс/минус 0,5°C. Саркофагът, в който то е било изложено, е бил с бронирани стъкла (след 1975 г.) и се е спускал надолу чрез специален подемник, а когато е качван в траурната зала за поклонение, се е превръщал в херметически затворена камера.
До 1989 г., мавзолеят е място за поклонение, включен е в държавния протокол за полагане на венци от чуждестранни делегации, но само от комунистически страни и от държави от Третия свят. Пред мавзолея се провеждат и манифестациите по време на националните празници, а на президиума заемат местата си всички членовете на политбюро на ЦК на БКП.
Снимка: www.lostbulgaria.com
На 17 юли 1990 г. правителството на Андрей Луканов взема решение за изваждане на тленните останки от мавзолея и тяхното погребване. Решението е изпълнено още същата нощ и тялото на Георги Димитров е погребано в Централните софийски гробища. След изваждането на тленните останки от мавзолея в продължение на девет години се водят дебати за съдбата на сградата. Правителството на Иван Костов решава да разруши мавзолея през 1999 г.
Разрушаването на мавзолея започва на 21 август 1999 г., командвано лично от Евгений Бакърджиев – вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройство в правителството на ОДС. Първият взрив е извършен в 14:37 часа. По-късно са извършени още три големи взрива, след което разрушаването продължава с машини. Последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август 1999 г.
Подземията на мавзолея стават музей
