Премахнати са последните два павилиона пред историческата сграда на Ректората на УАСГ на бул. „Христо Смирненски“ № 1, написа в социалните мрежи Кметът на район „Лозенец“ Константин Павлов:
Без повече павилиони по бул. „Христо Смирненски“!Премахнати са последните два павилиона пред историческата сграда на Ректората на УАСГ на бул. „Христо Смирненски“ № 1. Благодарение на последователните усилия на служителите в район „Лозенец“, отговарящи за контрола над незаконното строителство, достигнахме до заповед на Главния архитект на София г-н Здравков за премахване на така наречените „черни павилиони“ пред УАСГ, а миналата седмица павилионите бяха премахнати доброволно от довчерашните им обитатели.
След малко повече от половин мандат в кметския стол наблюденията ми показват, че случаите с феномена „временен обект върху общинска собственост“ се повтарят като под индиго. Повечето от тях са поставени по време, когато дефицитът на нормални търговски площи, да не говорим за молове и хипермаркети, е избил в превземане на обществените пространства от сергии, будки и капанчета. Едва ли има по-млад възпитаник на УАСГ, който да не си е купувал от двата черни павилиона кафе, банички, писалки и моливи, козметика и кинкалерия (със сигурност има кой да си спомни повече от мен по въпроса).
Каква е типичната история на една софийска будка? (нарочно не говоря за конкретните обекти, а обобщавам) Колкото повече време е минавало от първоначалното разрешение за поставяне, толкова правното основание за съществуването на тези обекти е ставало все по-условно. Постепенно будките и бараките заживяват един напълно собствен живот, в който някой вътре държи стока и я продава, някой им е осигурил ток (но това рядко е ЧЕЗ), някой ходи и им събира наем (но това не е общината!). В момента, в който общината напомни, че е стопанин на терена и пристъпи към рестриктивни действия, се появяват папки с пожълтели от времето разрешения и договори за наем, на титуляри, които нито са плащали последните години, нито изглежда да имат един лев в сметката си. Появяват се не да си платят и без това превърнатия от инфлацията в жълти стотинки наем, а за да печелят време чрез обжалване по административен и съдебен ред. Разбира се, пак да подчертая – в случая не говоря за конкретните обекти, а за типични случаи.
Ето защо смятам, че днешният малък успех има знаково значение. Работим по други подобни случаи, по които новините предстоят.Следващата ми задача е да намеря колкото се може по-бързо средства за възстановяване на настилката както под тези вече бивши павилиони, така и под някогашните павилиони на ъгъла с отбивката за Софийския районен съд, от които все още зее огромна кръпка. В края на миналата година ликвидирахме остатъците от временни обекти около автобусната спирка „Семинарията“, които силно влошаваха естетиката и компрометираха безопасността около пл. „Велчова завера“.За районните кметове е голяма спънка, че нямат свободно разполагаем бюджет, с който да ликвидират пораженията по градската среда, останали от бившите временни обекти. А и да ви кажа – не е справедливо така.
Приходите от наеми не идват в районните кметства, затова пък на районните администраци им се завещават главоболията и разходите накрая по ликвидиране на последиците.
