От 1 април започва разхлабване на част от мерките, въведени у нас заради пандемията. Това обяви на брифинг здравният министър Костадин Ангелов.
От началото на месеца отварят ресторантите с градини и тераси, като ще могат да работят само откритите площи. По-рано от ресторантьорския бранш обаче изразиха притеснение, че тези, които го направят, няма да могат да се възползват от обезщетения, а без работа на по-голям капацитет няма да могат да покриват разходите си.
От 1 април отварят театрите с капацитет от 30%, а не с наполовина пълна зала, както беше по-рано.
Фитнесите също ще работят от първия ден на новия месец при 30% капацитет. Не се обмисля до края на април да се провеждат мероприятия на закрито. От 12 април пък учениците се връщат в училище по график, а детските градини и яслите започват работа от 5 април. Моловете и големите магазини обаче няма да отворят. Изключение ще се направи за тези, които могат да осигурят пространства на открито. Нощните заведения също остават затворени.
Председателят на Сдружението на заведенията Емил Коларов отбелязва, че браншът не желае да работи само с външните открити части на своите заведения. Той подчерта: „Затворихте ни насила, сега искате да ни отворите насила. Обезщетения за април – няма. Дори и да има решение за такива на по-късен етап, заведенията с градини няма да могат да се възползват от тях, а самите градини не са достатъчни, за да издържат разходите на едно заведение. Още повече, че месецът е студен, има ограничение в работното време и задължително разстояние между масите, което намалява капацитета“.
Затова от Сдружението на заведенията имат три предложения за разхлабване на мерките, които смятат за работещи и важни за оцеляването на ресторантьорския бранш, съобщи БНР.
Предложение 1: Пожелателното отваряне на външните части на заведенията. Според сдружението обаче тези, които го направят, няма да могат да се възползват от обезщетения.
Предложение 2: Отварянето на всички ресторанти от 1 април, а на всички нощни заведения от 15 април.
Предложение 3: Отварянето на външните части, но с успоредно компенсиране на бизнеса за този период по програмата за подкрепа чрез оборотен капитал.
Според Сдружението това са приемливите варианти за тях. От там подчертават обаче, че решенията са право и задължение на властта.
Сдружението за модерна търговия (СМТ), обединяващо големи търговски вериги, призовава при евентуално удължаване на действието на противоепидемичните мерки, анонсирани на 18 март, от тях да отпадне затварянето на големите магазини за търговия с нехранителни стоки.
Към момента тази мярка води до пренасочване на целия клиентски поток – стотици хиляди българи, към много по-малки като брой и площ търговски обекти, които имат силно ограничен капацитет за гарантиране на дистанция и спазване на противоепидемичните мерки. Това води по-скоро до повишаване на риска от разпространение на Covid-19, отколкото до намаляването му, каквато е целта на наложените ограничителни мерки, се казва в позиция на сдружението.
Днес сдружението на големите търговци отбелязва, че възстановяването на дейността на големите магазини ще има положителен здравен ефект, тъй като снабдяват населението с хигиенни стоки от първа необходимост, а и осигуряват дистанция между пазаруващите и дезинфекция.
То отправя към управляващите следните въпроси:
- На базата на каква информация и какъв анализ беше приета мярка, която предполага, че големите магазини са по-рискови за разпространението на коронавируса спрямо по-малките?
- На базата на каква информация и какъв анализ беше изчислено, че магазин с площ 300 кв. м. може да работи и е безопасен, а магазин с площ 301 кв. м. трябва да бъде затворен и е опасен за разпространението на вируса?
- Къде се пренасочва потокът от потребители, когато големите магазини са затворени?
- Как може да се обясни фактът, че в периода от средата на ноември до средата на януари, когато големите нехранителни магазини работеха без прекъсване, среднодневният брой на новозаразените с коронавирус в България спадна почти 10 пъти?
