Екостикерите не водят до по-чест въздух, това гласи становище на омбудсмана Диана Ковачева до министъра на транспорта и съобщенията Николай Събев, цитирано от Офнюз. В него тя настоява да бъде направен анализ и оценка на въздействието на разпоредбите за въвеждането т.нар. „екостикери“ за моторните превозни средства (МПС) до 3.5 тона, които целят подобряване качеството на атмосферния въздух.
„В случай че се установи прекомерно засягане на правата и интересите на гражданите на фона на недостатъчна ефективност на тази мярка за подобряване на чистотата на атмосферния въздух, да се предприемат действия за отмяна на въпросните норми“, препоръчва проф. Ковачева.
Омбудсманът визира измененията в Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, обнародвани в ДВ, бр.80 от 11 ноември 2020 г., в чл. 37а (в сила от 12 юли 2021 г.), с които е предвидено определянето на моторните превозни средства до 3.5 тона в екологични групи.
Проф. Ковачева обръща внимание върху факта, че е твърде спорно твърдението, че с въвеждане на екостикерите ще се съдейства и за преустановяване на нарушенията при провеждане на периодичните технически прегледи на ППС, тъй като мярката обхваща само ППС до 3.5 тона, т.е. извън обхвата им остават тежкотоварните камиони и автобуси, за които няма ограничение на база замърсяване, а те са по-големи замърсители на атмосферния въздух и част от тях редовно се движат в централните градски части.
Освен това „въвеждането на екостикерите оскъпява периодичния технически преглед на ППС, с което гражданите и бизнеса ще бъдат допълнително затруднени, особено в условията на пандемия“, категорична е Диана Ковачева.
Според нея е недопустимо компетентните органи да не са в състояние да спрат нарушенията при провеждането на периодичните технически прегледи и вместо да се повиши ефикасността на контрола върху пунктовете, гражданите да се натоварват с нови разходи.null
„Независимо че държавата вече е изразходвала значителен ресурс за изграждането на система за разпознаване на номерата на ППС, трябва да се правят допълнителни разходи за екостикери“, посочва още общественият защитник.
Проф. Ковачева подчертава, че прегледът на предложенията и становищата, изразени в хода на общественото обсъждане на промените в Наредбата, са показали негативни обществени нагласи към въвеждането на екостикерите.
„Обществото следваше да е по-добре информирано и дали екологичните групи и стикери имат аналог в ЕС и какво е показала практиката там, където са въведени“, пише омбудсманът и допълва: „В оплаквания на граждани, преминали вече през такъв преглед, с особена острота се поставя въпроса – защо след като се измерва количеството отделяни вредни газове в атмосферата, определянето на екологичната група става въз основа на годината на регистрация и евростандарта. Те се вземат предвид и при определяне на данъка на автомобила, като по този начин собствениците на по-стари и с по-нисък евростандарт автомобили на практика търпят двойни санкции“, пише в становището си тя.
Сред другите проблеми на гражданите, които Ковачева описва, са забавяне обслужването в пунктовете за годишни технически прегледи, големината на стикерите и неудобното място за поставянето им, което затруднява шофьорите при управление на автомобила, включително и че не се вземат необходимите мерки за подобряване на качеството на горивата, което не се отчита като допълнителен фактор за замърсяването и пр.
Омбудсманът обръща внимание на тревожните изводи на КПКОНПИ от 30 юни т.г. за възможните корупционни рискове от прилагането на Наредбата – риск от неефективно разходване на публичен ресурс, нецелесъобразност и липса на необходимост от т.нар. „екостикер“, допълнително увеличаване на разходите за гражданите и бизнеса.
„Като отчитам изключителната значимост на мерките за подобряване на чистотата на атмосферния въздух, искам да подчертая резултатите от завършеното през 2020 г. едногодишно изследване на Националния институт по метеорология и хидрология по поръчка на Столична община за чистотата на въздуха в София. В него ясно е определен делът на отделните замърсители на въздуха, като пътният трафик заема едва пето място с дял от 9%. Предвид това приемам за напълно основателен упрека на гражданите, че държавата не взима необходимите мерки за неутрализиране на вредното въздействие на по-големите източници на замърсяване, а концентрира усилията си само към част от превозните средства, като така прехвърля отговорността по опазване на чистотата на въздуха на гражданите и бизнеса“, категорична е проф. Ковачева.
Тя подчертава, че факторът съдържание на въглероден оксид в отработените газове на МПС не влияе при определянето на екологичната група, защото превес взимат датата на първата регистрация на МПС-то и категории за Евронорми, което според нея е неправилно и не съответства на целта, заради която се въвежда новото изискване.
