На 10 януари, 1944 година загиват 750 и са ранени 710 души
През септември 1939 г. избухва Втората световна война. Бушуващият световен пожар не подминава и Балканите. Със своето стратегическо положение България е желан съюзник и за двете воюващи коалиции. Цар Борис ІІІ и правителството на Богдан Филов се стремят докато е възможно да запазят българския неутралитет.
В началото на 1941 г. Германия предприема сериозен дипломатически натиск върху България за нейното присъединяване към Тристранния пакт. На северната българска граница е съсредоточена 500-хилядна немска армия. При това положение възможностите на правителството за лавиране са сведени до минимум. България е поставена пред дилемата: или да се включи доброволно към силите на Оста, или да бъде окупирана. Избрана е първата възможност.
На 1 март 1941 г. премиерът Богдан Филов подписва във Виена протокола за присъединяването на България към пакта. На 6 април 1941 г. частите на Вермахта започват изпълнението на предварително разработените военни операции срещу Гърция и Югославия. Германските войски настъпват от територията на България. Това дава основание на съюзническите сили да предприемат въздушни нападения над София.
В ранните часове на 15 април след полунощ английски самолети бомбардират столицата, летище Враждебна и някои от съседните села. Под обстрел попадат и двете въздушни батареи във Военното училище и тази на летище Божурище. В отбраната на града взема участие само противовъздушната артилерия, защото нашата военна авиация не разполага с нощни изтребители. Но това е само прелюдия на сериозните изпитания, пред които се изправя населението на София.
Под натиска на Германия и Италия на 13 декември 1941 г. България обявява символична война на САЩ и Англия. Близо две години след това столицата не е обект на бомбардировки от англо-американската авиация. Но от декември 1943 г. в продължение на няколко месеца градът е подложен на масирани въздушни нападения.
На 10 януари се навършват 75 години от една от най-зловещите и кръвопролитни бомбардировки на София. Тогава е извършена първата комбинирана, т.е. дневно-нощна атака над столицата. Загиват 750 и са ранени 710 души, от които 222 тежко – предимно цивилни, мирни граждани и много по-малко военни. Нанесени са удари на около 3300 сгради, от които над 3200 частни и над 90 държавни. Пуснати са общо 1784 бомби, от които 54 не се взривяват.
Общата равносметка от бомбардировките на София е следната. Градът и околностите са нападнати 11 пъти. Хвърлени са 45 265 разрушителни и запалителни бомби, или общо 4 300 тона. Използвани са бомби във вид на писалки и играчки, които убиват и осакатяват деца. Загиват 2 477 души – 99% цивилни граждани. Разрушени са над 12 000 сгради. Сринат е ¼ от сградния фонд на столицата. Материалните загуби се оценяват на астрономическата сума от 24 млрд лева.
