Богоявление или Йордановден е третият по значимост християнски празник след рождеството и възкресението на Исус. Ритуалите на Йордановден в традиционния фолклор са свързани с кръщенето и освещаването на водата и кръста, затова и на много места този празник се нарича Водици. На този ден се извършва празнична Богоявленска литургия, след това се освещава вода и познатата традиция в която свещениците отиват до водоем – езеро, река, море и хвърлят кръста, а мъжа, който го хване, ще бъде здрав през цялата година. Вярва се, че всеки влязъл в януарските ледени води, ще бъде пазен далеч от болести през цялата година.
По традиция, празника се започна със света литургия в катедралния храм „Св. Александър Невски“.
След това на площада пред храма, патриарха освети вода и церемонията се пренесе пред паметника на Незнайния войн.
Според каноните на българската църква, бойното знаме се освещава само веднъж, при даряването му на военния отряд, а на празника Богоявление, след водосвета, знамената се благославят.
Традицията за освещаване на бойните знамена на Йордановден се заражда през 917 г. преди битката при Ахелой, водена от цар Симеон Велики. Тогава знамената били благословени с водата на река Янтра.Ритуалът се е запазил до падането ни под османско владичество, а традицията е възстановена от първия военен министър на България Пьотър Паренсов след освобождението, а след 1946 година ритуала, свързани с църквата и водосвета, се прекратява.
Ритуалът се възстановява през 1993 година и оттогава на 6-и януари (Богоявление), във всички гарнизони в страната, свещеник ръси със светена вода за здраве и успехи бойните знамена и представителните части на Българската армия.
Празникът продължи на езерото в „Дружба“, където хиляди столичани се събраха, за да наблюдават хвърлянето на кръста.
Кръстът в София беше изваден от 20-годишния Александър, който обяви, че ще дари връчената му парична награда на децата болни от рак.