НИМ ПРИПОМНЯ НАЙ-ПАМЕТНИТЕ СТРАНИЦИ ОТ ВОЕННАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ С ИЗЛОЖБА
Преди 100 г. в парижкото предградие Ньой на Сена се подписва пагубен за България договор, предвещаващ следващата голяма война. Въпреки победния марш на българската войска за обединение на земите, населени с българи, от България са отнети Южна Добруджа, Западните покрайнини, Западна Тракия и Македония.
На първия етаж на Националният исторически музей е подредена изложба, посветена на въоръжението на българския войн. От Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), през защитата на Съединението във войната срещу Сърбия (1885 г.), Илинденското въстание (1903 г.), войните за национално обединение – Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война(1915-1918 г.), до нашето участие в последния световен конфликт – Втората световна война (1941-1945 г.), оръжието служи на Българската войска.
Различни видове системи и образци на хладно и огнестрелно оръжие са използвани във всички тези конфликти: ножове, ками, саби, шашки, тесаци; револвери и пистолети „Смит-Уесън”, „Люгер-Парабелум”, „Маузер”; пушки и карабини „Бердана”, „Крънка”, „Манлихер”; картечници, картечни пистолети и автомати „Максим”, МГ-34, „Шмайзер”, „Щурмгевер”. Именно подобно снаряжение допринася за многобройните победи по бойните полета.
И все пак, както казва бележитият български офицер полковник Борис Дрангов „Побеждава не оръжието и даже не ръката, която го държи, а сърцето що тупа в юначни гърди”. Именно за мъжеството и храбростта на българския войник, стоящи зад най-паметните страници във военната ни история, цели да припомни изложбата на Националният исторически музей „Въоръжението на Третата българска държава”. Тя включва подбрани образци на оръжие, използвано от Българското опълчение, Българската войска и силите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в периода от 1877 до 1945 г., трофейно оръжие, лични вещи на видни наши офицери, както и други предмети, материално свидетелство за десетилетната борба на българския народ за свобода и обединение.
