Софийски районен съд е основният първоинстанционен съд на територията на нашата столица град София. Годишно в него постъпват и се приключват по над 100000 дела. Въпреки голямата си натовареност, а може би и зареди нея, Софийски районен съд е една динамична и жизнена съдебна институция, която постоянно се променя.
Зад съвременното лице на съда се крие 140 годишна история, която е слабо изследвана и почти забравена. Разбира се София е древен град и правораздаването в него може да бъде проследено назад през вековете. Но настоящата статия се фокусира върху периода от Освобождението на България до наши дни, тъй като генезисът и формирането на Софийски районен съд като основен първоинстанционен съд на столицата са именно тогава.
Наименованието на съда в сегашния му вид – Софийски районен съд, формално възниква след влизането в сила на Конституцията от 1971г., в чл. 126 от която е предвидено, че в Народна република България има Върховен съд, окръжни съдилища, районни съдилища и военни съдилища. Впоследствие е приет Законът за устройство на съдилищата от 1976 година (отм., ДВ бр. 59 от 22.07.1994 г.), който регламентира, че съдебната система се състои от Върховния съд, окръжните, районните и военните съдилища, като в чл. 16 е посочено, че районният съд е основен първоинстанционен съд. В действащия към момента Закон за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.) също изрично е посочено, че районният съд е основен първоинстанционен съд.
Тъй като е логично, че макар и с друго наименование и преди действието на този закон на територията на град София е имало аналогично съдебно учреждение, то изясняването на историята на Софийски районен съд следва да бъде направено не толкова въз основа на наименованието, а предвид функционалното му място в системата от съдилища – като се изходи от това, че той се явява основен първоинстанционен съд на столицата.
След Освобождението на България през 1878 година първоначално устройството на новата ни държава, включително и на съдебната система, е уредено въз основа на Временни правила, като през 1880 година е приет първият Закон за устройство на съдилищата, обнародван в ДВ брой 47 от 02.06.1880 година. По силата на този закон се създава следната структура от общи съдилища в Княжество България: мирови съдии, окръжни съдилища, апелативни съдилища и Върховен касационен съд.
Мировите съдилища са едно от големите нововъведения в съдебната ни система, извършено с първия ни съдоустройствен закон. Обосновано може да се приеме, че именно те се явяват основен първоинстанционен съд към този момент. На първо място и мировите съдии съобразно този закон, и районните съдилища в настоящия им вид, се явяват основният първоинстанционен съд от гледна точка на това, че съобразно процесуалните правила разглеждат като първа инстанция по-голямата част от делата – граждански и наказателни. На второ място, мировият съд разглежда и решава делата основно еднолично – мировият съдия решава сам споровете по големия брой дела, а не в рамките на съдебен състав, въпреки че в определени случаи съдопроизводството изисква и участието на съдебни заседатели, което също кореспондира с това, че и към настоящия момент съдиите на районно ниво се произнасят основно еднолично, като само по част от наказателните производства е предвидено заедно с тях в съдебен състав да участват и съдебни заседатели. В допълнение към това, мировият съдия винаги разглежда споровете като първа инстанция и то по същество, за разлика от окръжните съдилища към този момент, които освен първоинстанционни, разглеждат и въззивни дела– проверяват като втора инстанция съдебните актове на мировите съдии, както и се произнасят по искания за отмяна на окончателни решения на мировите съдии. Малко по-късно във времето – след приемането за Закона за общинските съдилища от 1887 година, мировите съдии започват да осъществяват и функциите по проверка на някои от актовете на тези съдилища, но последните не могат да се определят като съдебно учреждение в същинския смисъл, защото при тях правораздаването е поверено на органи, които представляват част от общинските власти, като целта на въвеждането им е разтоварването на мировите съдии от по-леки дела и удобство на гражданите от гледна точка на достъпност, отчитайки възможностите за транспорт към този исторически период.
От друга страна, към настоящия момент районните съдилища също изпълняват функциите по проверка на актове на администрацията, която дейност може да се определи като въззивен контрол, но това не променя разбирането и факта, че именно районният съд в днешно време е основният първоинстанционен съд.
След обнародването на Закона за устройство на съдилищата от 1880г., с Княжески укази са създадени отделните мировите съдилища. По силата на Указ № 327 от 01.07.1880 г., обнародван в Държавен вестник брой 61 от 02.08.1880 г., са закрити окръжните съдилища в градовете Самоков, Дубница, Радомир, Орхания, Златица и Трън, като е постановено, че на тяхно място се откриват първите мировите съдилища, които влизат в Софийски окръг и са следните: София, Новоселци, Златица, Искрец, Орхания /Ботевград/, Бов, Видрар /Видраре/, Трън, Брезник, Цариброд и Самоков.
Доколкото създаването на тези съдилища става по силата на указ, а не на законова норма, следва да се приеме, че релевантна е датата на издаването на същия – т.е., че всички тези мирови съдилища са създадени на 01.07.1880 г., което се явява и своеобразен рожден ден на Софийски районен съд.
Непосредствено след указа, с който се създава мирови съд в гр. София, в същия брой на Държавен вестник е обнародван и указ № 329 от 01.07.1880 г., с който като първи софийски мирови съдия е назначен Петър Карапетров. Той изпълнява длъжността до пролетта на 1881 година, когато с Указ № 334 от 05.05.1881 година, обнародван в ДВ бр. 28/06.05.1881 г. е назначен за началник на прокурорското отделение в Министерството на правосъдието.
Институцията на мировите съдилища съществува до 1934 година, когато в на Наредбата-закон за устройство на съдилищата е предвидено, че съдебните учреждения са околийски съдилища, областни съдилища, апелативни съдилища и ВКС. От този момент околийските съдилища заемат мястото на мировите, като на практика последните се трансформират в предвиденото новото съдебно учреждение, чиито функции не търпят съществена промяна. Така в гр. София се създава Софийски околийски съд, който именно се явява основен първоинстанционен съд в рамките на тази територия.
Законът за устройство на съдилищата от 1948 година не променя структурно и функционално мястото на околийските съдилища в съдебната система. По силата на следващия съдоустройствен закон – Закона за устройство на съдилищата от 1952 година, са създадени народни съдилища, които заменят околийските и отново изпълняват ролята на основен първоинстанционен съд, респективно такъв функционира и в гр. София. Така достигаме до посочената в началото на статията промяна от 1971 г., при която наименованието на съда се променя в настоящото.
И така историята преминава през тези 140 години – започвайки от съдебните актове на мировите съдии, написани изцяло на ръка, през пишещите машини, до провежданите днес в Софийски районен съд виртуални съдебни заседания, чрез актуалните средства за електронна комуникация.
От Александър Ангелов – председател на Софийски районен съд
