На 4 януари 1878 година град София е освободен от турско робство
Всяка година на 4 януари камбаните на всички храмове озвучават София в определен час. Началото е поставено през 1878 година.
На 4 януари София празнува своето освобождение от османско владичество в хода на Руско-турската война от 1877-78 г. На този ден преди 142 години подразделения от Западния отряд на руската армия, командван от генерал Гурко, влизат тържествено в бъдещата българска столица. Градът с хилядолетна история, разположен върху важен път от Централна Европа към Истанбул, е една от целите на руското настъпление на юг.
На 12 декември в село Пордим се провежда военен съвет на руската армия, ръководен от император Александър II. Висшите офицери, които присъстват на заседанието, трябва да решат важния въпрос за зимното преминаване на Стара планина. За разлика от тогавашната теория и практика на бойните действия, военният министър ген. Милютин предлага неочаквано за турската войска прехвърляне през планинските проходи и стремително напредване на руските части в Тракия. Руският император е смутен от смелото предложение, реагира колебливо, но аргументите на ген. Милютин и други висши командири го убеждават, че операцията ще е успешна.
Западният отряд на генерал Гурко е подсилен с три дивизии и вече наброява близо 71 400 човека и 318 оръдия. Целта на войсковото съединение е да премине Стара планина през Арабаконашкия проход, да разбие частите на Шакир паша и след като превземе София, по долината на река Марица към Пловдив да излезе в тила на турските подразделения.
Бойните действия за превземането на София са с важно стратегическо значение за по-нататъшното настъпление на руските войски в Тракия, тъй като градът е основна база за снабдяване на турската армия с боеприпаси и продоволствие. Към Софийското поле се насочват генералите Гурко и Раух с двадесет хиляди души от Западния отряд, а срещу себе си имат 15- хилядна турска част. Тя е командвана от Осман Нури паша и е заела подстъпите и укрепленията около София. Сраженията за града започват на 31 декември при близкото село Горни Богров. След като опожаряват селата Долни Богров и Ботунец, турските съединения нападат колоната на ген. Веляминов, чиито войници отразяват щурма на неприятеля и на 1 януари преминават в контраатака. В София ясно се чуват топовните гърмежи, а когато разбитата войска на Осман Нури паша, в която има много ранени, се завръща от сраженията, става ясно, че освобождението е близо.
Войниците на ген. Раух преминават река Искър при моста до село Враждебна, като противниковите части, дислоцирани срещу тях, са подложени на силен артилерийски огън, последван от атаката на гвардейския Преображенски полк. Турските войници запалват моста, за да възпрепятстват преминаването на руснаците, но пожарът бързо е загасен и победният ход на генералите Гурко, Веляминов и Раух продължава. Селата Кубратово, Биримирци и Орландовци са превзети от руснаците на 3 януари и по този начин пътят на турците за отстъпление на югоизток към Пловдив е отрязан. Създава се ситуация, при която османските войски могат да бъдат обкръжени. Осман Нури Паша разпорежда незабавно отстъпление на запад към Перник, за да избегне опасността, като изоставя близо 6000 болни и ранени войници в София.
Той издава заповед градът да бъде запален, а складовете с боеприпаси – взривени. Турският командващ предупреждава само консулите на европейските държави в града за своето решение. Благодарение на енергичната намеса на италианския консул Виторио Позитано и френския му колега Леандър Леге, София е спасена от опожаряване. Италианският дипломат организира доброволчески отряди за борба с мародерите, след като османските части напускат града. Генерал Гурко е посрещнат триумфално от радостните граждани,
Софиянци посрещат войските с тържества, а пред полуразрушения храм „Св. София” е отслужен благодарствен молебен. На дърво до храма окачват камбана, която бие в продължение на дни, за да оповестява освобождението на града.
От този ден нататък, всяка година на 4 януари камбанен звън озвучава София, за да припомня на поколенията тази част от българската история. 15 месеца по-късно Великото народно събрание избира София за столица на възродената българска държава.
На 4 януари 2020 г. благодарственият молебен ще се състои в храм „Света Неделя” от 10:00 ч. Именно там преди 142 години се е състояла първата заупокойна служба в памет на загиналите и Тържествен молебен за освобождаването на града. На тях е присъствал лично генерал Гурко. Литийното шествие и поднасянето на цветя и венци пред паметниците на Генерал Гурко и Цар Освободител ще бъде от 10:30 ч., а от 11:15 ч. ще се състои литературно-музикална програма и поднасяне на венци пред паметника на Българския опълченец.
