Над 120 учени от България и 10 страни ще участват в XIV Софийски фестивал на науката, който ще се проведе от 9 до 12 май в „София Тех Парк“. Търсачите на знания за света ще се запознаят с последните иновации и откритията на признати експерти по теми като „Здраве“, „Технологии“, „Космос“, „Наука и изкуство“, „Годишнини“. Програмата включва вълнуващи срещи с учени, изложби, работилници и демонстрации, ексклузивна фестивална книжарница, премиерна прожекция на филм от Полша, както и на богата училищна програма. Публиката ще чуе разкази на учени от България, Австрия, Белгия, Испания, Китай, Португалия, Турция, Украйна, Унгария, Франция и САЩ.
Софийският фестивал на науката се организира от фондация „Красива наука“ и е отворен за всички, които споделят любопитство към постиженията, които движат човечеството напред и влияят на качеството и начина ни на живот. Съдържанието е поднесено на достъпен и разбираем език, за да обогати представите за актуалните теми в науката и разшири кръгозора на неспециализираната публика. Събитието се провежда с подкрепата на Столичната община.
За тазгодишното издание у нас пристига проф. Томас Хертог – белгийски космолог, работил редом до Стивън Хокинг в Кеймбридж в продължение на двадесет години. Новата му книга ще бъде налична във фестивалната книжарница, където гостите ще могат да получат и автограф от автора.
Александър Грасар – френски изследовател, ръководител на лаборатория в Института Пастьор в Лил, ще представи разработки на нови технологии за орган върху чип за по-добро разбиране на инфекциозните заболявания.
По повод 120-годишнината от рождението на американския теоретичен физик Робърт Опенхаймер гост на фестивала ще бъде австрийският професор по радиохимия и физична радиоекология проф. д-р Георг Щайнхаузер.
Археологът д-р Леонор Медейрос, главен асистент във Факултета по социални и хуманитарни науки на Лисабонския университет NOVA (NOVA FCSH) ще запознае аудиторията с археологическите инициативи от вида „Направи си сам“ и ролята им в документирането и разбирането на нашето минало.
Проф. д-р Жолт Лавица ще представи резултатите от проучвания, проведени от групата за изследване на образованието STEAM в Университета Йоханес Кеплер в Линц (Австрия), относно влиянието на разширената/ виртуална реалност и 3D печата върху обучението и работата на учителите в различни страни.
Каква ще е критичната роля на телескопите за космически изследвания за изучаването на природата на тъмната енергия ще разкаже д-р Ран Ли, професор в Националните астрономически обсерватории на Китайската академия на науките.
Представителят на National Geographic Society, археолог и специалист по праисторическата археология на Югозападна Азия доц. д-р Ема Байсал ще разкаже за начините, по които археолозите откриват неизвестни досега подробности от праисторическия живот, използвайки малките детайли на артефактите.
Никола́ Рамбо́ – преподавател и изследовател в Парижкия университет – Сорбона и в Института по небесна механика и изчисляване на ефемериди към Парижката обсерватория, ще запознае с откритията за подземния океан на сатурновата луна Мимас.
Чрез театралния жанр и в хумористичен тон испанските учени Кристина Лампон Диестре и Алберто Виво Поркар от групата Big Van Ciencia ще представят успехите на жените в историята чрез стендъп шоуто „Наука с име на жена“.
Д-р Лида Син от Китайския университет по геонауки (Пекин) ще сподели как палеонтолозите използват различни технически методи за проследяване на динозаврите и възстановяване на техния свят.
Какво е приложението на метеорологичните изследвания на мезомащабните и микрофизичните характеристики на процесите в облаците и валежите на украинската антарктическа изследователска станция „Академик Вернадски“ ще разкаже украинската метеороложка и антарктичка д-р Анастасия Чигарева.
Публиката ще се наслади на премиерна прожекция на филм за живота на Мария Склодовска-Кюри, която се организира по повод 90 години от смъртта на нобеловата лауреатка.
Ще бъде реализирана среща чрез видеовръзка с д-р Умберто Кампинс – Pegasus, професор по физика и астрономия, член на мисията на НАСА за връщане на проби от астероида OSIRIS-REx, която достави пробата от астероид обратно на Земята през 2023 година.
Специално за фестивала пристига българинът проф. Николай Бобев – професор по физика в Католически университет Льовен (Белгия), където преподава и прави научни изследвания по фундаментална теоретична физика от 2014 година.
Вход свободен и бобена чорба в Националния военноисторически музей
В Основната програма посетителите ще могат да изберат актуални теми от различни научни и технологични области. Ще търсят отговори на въпроси като може ли астероид да ти съсипе деня, радиоактивни ли са глиганите, какъв е светът според роботите, как имунната система отвръща на удара на вирусите. Ще разговарят за потънали континенти на Земята и океани на луната Мимас, за древни фосили и бъдещите органи върху чип, за Вселената и всичко останало.
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН, както и годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. Организаторите приканват всички с интерес към развитието на интернет технологиите, познанията за тъмната материя, зараждането на Вселената, възможностите за лечение на рак и към приноса на ЦЕРН в редица други направления, да изпращат предварително въпросите си на сайта, в социални мрежи и на communications@beautifulscience.bg.
