Автобусната линия до Парк-музей „Врана“ (Х50) се завръща от днес, 6 април.
Тя ще се движи само в почивни дни.
Началната спирка на автобусите от линията е на пл. „Св. Александър Невски“.
Първият автобус потегля в 9:26 ч. от спирка пл. „Св. Александър Невски“
Последният потегля от спирка Парк-музей „Врана“ в 17:05 ч.
Парк „Врана“ е създаден под влиянието на европейските пейзажни паркове.
В продължение на повече от 40 години създателите на парка успяват да изградят един великолепен парков ансамбъл. За целта като „строителен материал“ използват декоративната растителност.
Впечатляващо е голямото разнообразие от 821 дървесни, храстови и тревисти вида от 118 семейства и 435 рода на територия по-малка от 100 ха.
Всичко това определя високата му художествена стойност като едно от първите произведения на парковото изкуство в България.
Парк-музей „Врана“ е значителна творба на пейзажното парково изкуство, създадена в България през първата половина на XX век. По своите художествени качества той не отстъпва на известните пейзажни паркове, създадени в Европа през XIX век. Представлявал е състав на част на имение с площ 140 ха, принадлежащо на българските царе Фердинанд I и Борис III.
В 2001 г имението се подарява от сина на цар Борис III, Симеон Кобурготски на Софийската градска община. То е разположено на 11 км от центъра на столицата.
Към изграждането на парк-музей „Врана“ се пристъпва през 1900 г, 22 години след освобождението на България от турско иго. Неговото създаване се осъществява в обстановка, когато отечественото градинско-парково изкуство е било в самото начало на своето развитие.
В началото на развитието си се намирали по това време и политическият, икономическият и културният живот на младата Българска държава. Изграждането на парка обхваща не само голям период от време (43 години), но то е свързано през първия етап от създаването му (1900 – 1909 г.) с големи трудности.
Това се обяснява с недостига на посадъчен материал поради липса на оранжерии и разсадници за производство на цветя и дървесно-храстова растителност. Голямо количество фиданки и семена на цветя се доставяло в парка от всички континенти. Ето защо паркът „Врана“ разполага досега с разнообразен асортимент на растителни видове.
Местността, където започва да се изгражда паркът „Врана“, представлявала обезлесена през турско време гола равнина. Само река Искър, протичаща наблизо, е оживявала в някаква степен околния монотонен пейзаж.
Паркът „Врана“ е бил предназначен за царското семейство като извънградска лятна резиденция. Това обстоятелство е предопределило в известна степен неговия интимно-пейзажен характер: в него на дървесните масиви и дървесните групи, цветните поляни, алпинеуми, езера, алеи и пътеки се придават форми близки до природните, което е било свойствено на по-голямата част от европейските пеизажни паркове в миналото.
В създаването на парка „Врана“ са взели участие градинари, чиито имена не са фигурирали в списъците на известните паркостроители-пейзажисти в Европа, като например Кент – в Англия, Пюклер в Германия, Гонзаго в Русия и други.
