Световноизвестното сопрано Соня Йончева пее любимата народна песен на баща си в гримьорната на Метрополитън опера в Ню Йорк, минути преди да излезе на сцената в ролята на Тоска.
Кадри от филми като „Аватар” и „Гатака” оживяват на фасадата на Националния етнографски музей в София, където на 26 юни се открива представителната експозиция „Времена и хора – живите традиции на България”.
Софиянци и гости на столицата спират и се заглеждат в мащабното платно от звук, музика и картини.
Подобно на Рим, Париж, Токио и Ню Йорк, и София се включи в създаването на аудиовизуални инсталации, които се експонират в градската среда. “ Женските гласове на България „, на които ценителите имаха възможността да се насладят през последните два дни, е мултимедийна арт платформа, която разказва за българската песенна традиция и по-специално за световния успех на женските ни гласове – от автентичните народни песни, през фолклорните обработки и белкантото, до съвременната филмова музика и смесването на елементи на български фолклор със съвременни електронни жанрове.
Проектът, който беше експониран в градска среда по улици и фасади, включва аудио- и видеоинсталации. Столичани видяха как световноизвестното сопрано Соня Йончева пее любимата народна песен на баща си в гримьорната на Метрополитън опера в Ню Йорк минути преди да излезе на сцената в ролята на Тоска; припомниха си кадри от филми като „Аватар“ и „Гатака“, които оживиха фасадата на Националния етнографски музей. Там на 26 т. м. се откри представителната експозиция „Времена и хора – живите традиции на България“.
В арт инициативата участваха още хорът „Магическите гласове на България“, Нина Николина и „Пендара етно проджект“. Режисьор на мултимедията е Ема Константинова, звуковият дизайн е на Калин Вельов, автор на идеята е Георги Тошев, а продуцент – Любомира Костова. Работата по проекта е отнела половин година, като изследователската дейност на екипа е минала през обикалянето на села и градове в събиране на забравени народни песни и издирване на образци на съвременното българско изкуство – кино, изобразително, танцово, певческо и фотография. Резултатът е създаването на спектакъл от звук, музика и картини, показан в Страсбург, Берлин и София.
„Идеята е местата, на които се представя проектът, да са оживени, за да акумулират по-голям интерес. Те до последно бяха пазени в тайна, за да предизвикат изненада у минаващите, да се заслушат или загледат, да спрат или да продължат по пътя си. За нас е важен мигновеният ефект, спонтанната реакция на забързания градски човек и неговата емоционална връзка с българската музикална култура“, каза Любомира Костова.
