Няма виновни за рухналата преди 15 години сграда на ул. „Алабин“. Това записа в окончателното си решение ВКС.
Тричленният състав на ВКС приема, че касационните жалби и протест са неоснователни. В мотивите на ВКС се подчертава, че по делото липсват доказателства за разрушаване на стени не само от посочените в диспозитива четирима работника, но и от когото и да е било. Според ВКС се налага извод, че именно конструктивните и експлоатационни проблеми в сградата са основните водещи фактори за срутването на южната фасадна стена, а дейността по махане на мазилките само е подпомогнало падането ú, но не е основна причина за това.
КС оправда четиримата подсъдими за срутилата се сграда на ул. „Алабин“, която уби две момичета. Инцидентът стана на 19 септември 2006 година.
Подсъдими за инцидента бяха собственикът на сградата Георги Кирчев, управител на фирма „Хрисома“, инженер Петър Петров, натоварен да контролира ремонта на сградата, Николай Симеонов, управител на „А3-Архитектура и изпълнение“, и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ „Медия Манчо“.
Четиримата бяха оправдани и на предишните две инстанции. Така 15 години след смъртта на 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова виновни за случилото се няма.
Според съдебния състав на ВКС прочитът на диспозитива на обвинителния акт показва, че на четиримата подсъдими са били инкриминирани обвинения за това, че при условията на независимо съпричиняване, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, са нарушили конкретно посочени разпоредби от нормативни актове, с което са допуснали възлагане (за Кирчев, Петров и Симеонов), а за Иванов – че е възложил строително-ремонтни работи на работници, разрушили стени, от което е последвало срутване на сградата, строителни елементи от която са причинили смъртта на Петрина Х. и Деница Ч. Върховните съдии пишат: „С други думи, разрушаването на стени е единствената инкриминирана дейност в диспозитива на обвинителния акт, в резултат на изпълнението на която и то в нарушение на нормативните изисквания, се твърди да е настъпил съставомерният резултат“.
В мотивите на ВКС се подчертава, че по делото липсват доказателства за разрушаване на стени не само от посочените в диспозитива четирима работника, но и от когото и да е било. Причините за падането на южната фасадна стена на сградата са комплексни – конструктивни недостатъци, лошо експлоатационно състояние и използването на къртачна техника за свалянето на мазилката, довело до трептения в гредите и в носещите зидове, като тези трептения се пренасят посредством връзката греда – стена, вследствие на което тази връзка отслабва. Според ВКС се налага извод, че именно конструктивните и експлоатационни проблеми в сградата са основните водещи фактори за срутването на южната фасадна стена, а дейността по махане на мазилките чрез ударно-вибрационна техника само е подпомогнало падането ú, но не е основна причина за това (разяснения на вещите лица от шесторната експертиза). При друга ситуация – ако сградата не е била на 92 години с генетично заложени конструктивни недостатъци и появили се такива в процеса на нейната многогодишна експлоатация без поддръжка, извършваните в сградата дейности сами по себе си не биха довели до рухването на южната фасадна стена. „След като начинът на извършване на дейността по сваляне на мазилката в сградата е допринесъл за намаляване на стабилитета ú, респективно е подпомогнал падането на южната фасадна стена, от значение е изясняването на въпроса дали подсъдимите са знаели за конструктивните недостатъци на сградата преди рухването ú, което да е налагало вземането на мерки за въздържане от използването на ударно-вибрационна техника при премахване на мазилката на първи и втори етаж от сградата, включително и от калканната стена. Доказателствата по делото, подробно обсъдени от въззивната инстанция, не сочат на тяхно знание“, категорични са върховните съдии.
Подсъдимият Кирчев не е бил уведомен от пълномощника на предишните собственици на сградата за извършения оглед от НИПК през 2003 г., нито за дадените предписания от кмета на СО – район „Средец“ със заповед от 09.12.2003 г., нито му е предал документите. Посочените документи не са били връчени на подсъдимия Кирчев след закупуване на сградата нито от СО – район „Средец“, нито от „БКС – Средец“ ЕООД. Освен това, при застраховането на сградата (договор от 22.08.2006 г.) е било отбелязано, че тя е в добро състояние. Доколкото подсъдимият Кирчев не е знаел за конструктивните проблеми на сградата, което незнание не може да му се вмени във вина, той не е споделил за тях и с подсъдимия Симеонов, с чието дружество е сключил договор за ремонт.
Подсъдимият Манчо Иванов, чийто ЕТ „Медия – Манчо Антонов“ е сключил договор за ремонт, макар и да е работил на обекта, също не е знаел за проблеми в конструкцията на сградата по посочените причини. По делото липсват доказателства състоянието на сградата (извън конструкцията ú) да е давало основание на подсъдимия Иванов да прецени, че не следва да използва ударно-вибрационна техника. Подсъдимият Петър Петров е осъществявал наблюдение и контрол върху дейността на бригадата на Иванов, въз основа на консултантски договор от 25.08.2006 г. Обстоятелството, че той е инженер по образование, не е достатъчно, с оглед изложените съображения, за да е в състояние той да направи преценка за конструктивните проблеми на сградата.
Съдебният състав на ВКС изцяло споделя извода на САС, че липсват доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин наличието на пряка причинно-следствена връзка между извършваните в сградата дейности и настъпилия вредоносен резултат. Това е така, тъй като инкриминираната дейност по разрушаване на стени изобщо не се установява. Дейността по отстраняване на мазилка чрез ударно-вибрационна техника не води пряко до срутване на южната фасадна стена, а само до дестабилизиране на сградата. Освен това начинът на извършването на тази дейност не се дължи на виновно поведение на който и да е било от четиримата подсъдими. Ето защо, с признаването на подсъдимите за невиновни и тяхното оправдаване по инкриминираните им престъпления, не е допуснато нарушение на материалния закон.
5-етажната сграда в центъра на София се срути на 19 септември 2006 година. Под руините ѝ загинаха 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова.
