Галерия Синтезис представя дългосрочен фотографски проект посветен на бесарабските българи в Молдова и Украйна, който през 2023 г. е финалист за наградата на Magnum Foundation Inge Morath.
Сънувам на български
Изложба на Михаела Аройо
30 юли – 24 септември 2024
Със звукова среда от Светослав Тодоров и текст на Димитър Кенаров
Куратори: Надежда Павлова и Никола Михов
Откриване: 30 юли, 19:00 ч. в присъствието на авторката и етнолога Галин Георгиев
Галерия Синтезис представя изложбата „Сънувам на български” на младата документална фотографка Михаела Аройо. Това е първото цялостно представяне на нейния дългосрочен фотографски проект посветен на бесарабските българи в Молдова и Украйна, който през 2023 г. е финалист за наградата на Magnum Foundation Inge Morath.
Авторката документира културата и изследва идентичността на българската диаспора в Бесарабия с акцент върху историята на региона. В продължение на пет години тя посещава над 60 населени места с преобладаващо българско население. По време на 14-те си пътувания тя снима традициите, ежедневието на хората и създава приятелства. Паралелно с това Михаела записва аудио интервюта, песни и стихотворения с членове на общността, които стават основа на звуковата среда, създадена специално за изложбата от Светослав Тодоров, журналист и музикален селектор. В изложбата е включен и текстът „Бесарабският фронт“ на писателя и журналист Димитър Кенаров.
Михаела споделя: „Когато за първи път посетих Бесарабия през 2019 г. не знаех почти нищо за нашата диаспора там. Всъщност, тъкмо това ме отведе в един горещ юлски ден на събора „Есть контакт” в село Стояновка в Молдова – ежегодна среща на българските младежи от региона. На влизане в селото спрях колата пред една къща по прашния черен път и на развален руски попитах бабата отпред къде е съборът, а тя изненадващо ми отговори „Говори на български, бе!”. На път за там бях прекосила две граници, а се чувствах като у дома си, толкова гостоприемно ме приеха. За това допринасяха и разговорите на български, познатите манджи, неизбежната „Бяла роза”, както и някои позабравени поп-фолк хитове от 90-те. Това пътуване продължи само едно денонощие, но неочаквано се превърна в начало на дългосрочен фотографски проект.
През 2021 г. отново бях на събора „Есть контакт“, този път в село Чушмелий, Украйна, където се запознах с едно момиче на моите години – Дана Митанова. Разказа ми, че бесарабските българи използват поне три езика в ежедневието си: родния – български, държавния – украински или молдовски и общия за всички в този мултиетнически регион – руски. Тогава на какъв език мислиш? – попитах. „Не знам на какъв език мисля, но сънувам на български.“
Десетки хиляди българи мигрират от българските земи към Бесарабия след руско-турските войни от 1806-1812 г. и 1828-1829 г., за да избегнат османските набези. Причините за преселението са свързани и с политиката на Руската империя да засели в Бесарабия население, което да облагороди граничния за империята регион. Българите получават земя, освободени са от военна повинност и заживяват с привилегиите на т.нар. “задунайски преселници”.
Макар по-често да споменаваме Бесарабия покрай войната в Украйна, малцина са онези, за които Бесарабия е нещо повече от име. Етимологията на топонима е спорна. Румънските историци смятат, че името произлиза от влашката княжеска династия Басараб, а руските – от племето Беси, населявало тези земи в древността. Бесарабия официално започва да обозначава географския регион между Черно море и реките Дунав, Днестър и Прут след Букурещкия договор от 1812 г., когато Руската империя отнема териториите от васалното на Османската империя по това време Княжество Молдова.
Бурният ход на историческите събития превръща Бесарабия в разменна монета за мирните договори на всички по-големи европейски войни през XIX и XX век. Понякога три поредни поколения се раждат в различна държава, макар и в същата къща. След Втората световна война целият регион попада под съветска власт. Разпадът на Съветския съюз поставя нова граница и разделя Бесарабия между Молдова и Украйна.
Днес в двете държави живеят общо между 250 000 и 300 000 души, самоопределящи се като българи, сред които са бесарабските, таврийските, одеските и олшанските българи. Бесарабия е мултиетнически регион, в който живеят украинци, молдовци, руснаци, българи, гагаузи, румънци, албанци, а руският език е основно средство за комуникация между тях. Както и в много други постсъветски пространства, икономическият разпад през 90-те години оставя дълбоки белези, а носталгията по Съветския съюз е осезаема, дори след началото на руската инвазия в Украйна. Хората мигрират към по-големите градове или в чужбина, но тези, които остават са горди да съхраняват традициите на предците си и чувстват специална връзка с родния си край.
До момента проектът е представян в Болград, Украйна (2021), в селата Тенево и Голица, България (2021), в изложби организирани от фондация „Аморфа“ в Ателие Пластелин София и ЖП гара Варнa (2022), в групова изложба На/родна земя в Пловдив (2022), както и като част от инициативата Square Mile на The VII Foundation в Арл, Франция (2024).
