Класически автомобили от висок представителен клас от парка на Националната служба за охрана (НСО) представя Националният исторически музей (НИМ) по повод 145 години от основаването на държавната охранителна служба на България. Това съобщиха от пресцентъра на НСО, цитирано от БТА.
От 12 до 15 септември т.г. посетителите на НИМ могат да се запознаят с четири от най-редките автомобили, част от историческото наследство, съхранявано от НСО.
Мерцедес Бенц 600 Пулман Ландолет
Флагман на експозицията е най-ценният ретроавтомобил в България и един от най-рядко срещаните модели на Мерцедес-Бенц в света – Мерцедес-Бенц 600 Пулман Ландолет, посочват от НСО. Това е единствен екземпляр в България.
От показания модел с шест врати са произведени едва 26 броя. Автомобилът е използван за представителни нужди. С него са посрещани редица държавни и правителствени ръководители, сред които Леонид Брежнев, Николае Чаушеску, Ким Ир Сен, Муамар Кадафи и други популярни личности от близкото минало.
Производството му започва през 1964 година. Характерна особеност на лимузината е мекият покрив, който се прибира от хидравличен механизъм и оставя открита задната част на автомобила. Изработени са само 59 броя с частично открит покрив, от тях с шест врати са само 26 автомобила. На колата е монтиран свръхмодерен за времето двигател с механично впръскване на горивото, окачването осигурява несравним комфорт, отбелязват от НСО.
Тя разполага с 8-цилиндров V-образен двигател с обем от 6300 куб. см и мощност от 250 конски сили. Автомобилът е с дължина 6,24 м, широк е близо 2 метра и е с височина 1,5 метра.
ГАЗ-13 „Чайка“
ГАЗ-13 „Чайка“ е една от легендите на съветското автомобилостроене, посочват от НСО. Производството на модела започва през 1959 г. и продължава 22 години. През това време са произведени около 3200 автомобила. Съветският „Чайка“ е почти пълно копие на модел на „Пакард“ от 1956 година. Разполага с много модерен за времето си 8-цилиндров V-образен двигател с алуминиев блок и глави и автоматична тристепенна предавателна кутия.
Двигателят е с обем от 5500 куб. сантиметла. Максималната му мощност е 195 к.с., които позволяват сериозна максимална скорост от 160 км/час. Автомобилът ускорява до 100 км/ч за 20 секунди.
Габаритните размери на колата са 5,6 метра дължина, 2 м ширина и 1,62 м височина. Тежи около 2100 килограма.
В Народна република България ГАЗ-13 са използвани до 1989 г. основно за транспортно осигуряване на висшето партийно ръководство и чуждестранни гости и делегации. В наши дни тези автомобили имат висока колекционерска стойност, добавят от НСО.
ГАЗ-14 „Чайка“
ГАЗ-14 е продължение на ГАЗ-13 „Чайка“. С внедрени модерни за времето си електроника и луксозни интериорни решения, включително тапицерия от меча кожа. Автомобилът е представен за първи път през 1977 г. и се произвежда до 1988 г., когато политиката на тогавашния лидер на СССР Михаил Горбачов за „борба с привилегиите“ преустановява производството на модела. Унищожени са също техническата документация и производственото оборудване.
Дотогава моделът е използван основно за представителни нужди на висши военни и на партийната номенклатура в СССР и в други съюзнически държави. В Съветския съюз с този рядък модел са удостоявани за заслуги известни политици, артисти, атлети, писатели. Такъв е притежавал и главата на Руската православна църква патриарх Пимен, с интериор, лично декориран от модния дизайнер Пиер Карден след негово посещение в Москва през 1979 година.
Моделът е бил официален за съветските посланици в чужбина. Открита версия е използвана за парадите на победата в Москва.
В България автомобилът се експлоатира за представителни нужди и ескорт основно при посрещане на чуждестранни гости. На архивни кадри от 70-те и 80-те години автомобилът може да бъде видян в почти всеки ескорт на гостуващи в България чуждестранни лидери от онова време, обясняват от НСО.
ЗИЛ-115
Произведен в малко над 100 екземпляра, ЗИЛ-4104 (заводски индекс ЗИЛ-115) е един от най-редките автомобили от представителен клас, произвеждан в периода от 1978 г. до 1983 година.
ЗИЛ-115 притежава всички белези на представителните автомобили на епохата – мощен двигател, автоматична трансмисия, пътнически салон, отделен от предния с повдигащо се преградно стъкло, преден панел, изработен от карелска бреза, радиосистема, управлявана от пътническия салон, кондиционираща система в купето.
Тези автомобили са били произвеждани от засекретени производствени екипи. Данните на някои по-късни модификации са засекретени и до днес. Сред специалните допълнения на модела са тройно удебелени странични и специално обработено челно стъкло за радиационна защита, както и дублирана система на запалването и две горивни помпи.
Моделът се ползва с репутацията на най-бързия и престижен представителен автомобил, създаван от съветската автоиндустрия.
От НСО посочват, че експонатите са запазени в отлично техническо състояние, благодарение на дългогодишната професионална поддръжка, осъществявана доброволно и безвъзмездно от служителите на Националната служба за охрана.
Институцията „княжески телохранители“ е въведена в България от княз Александър Батенберг през 1879 г., се посочва в информация на отдел „Справочна“ на БТА. С приказ № 23 от 12 септември 1879 г. се назначава Софийска първа конна сотня за лична охрана и конвой на княз Александър І, с командир руския офицер поручик Александър Мосолов, който е назначен за флигел-адютант на княза.
Днес НСО е специализирана военизирана държавна служба към президента на България. Дейността на НСО е елемент от дейността по защитата на националната сигурност, насочена към осигуряване безопасността на определените в Закона за НСО лица, обекти и мероприятия.
От 2020 г. началник на НСО е генерал-майор Емил Тонев.
