76 години от англо-американските бомбардировки над София

1115
бомба-разрушила-сградата-на-бан
Снимка: Национален исторически музей

На 10 януари 2020 г. се навършват 76 години от най-голямата англо-американска бомбардировка на София по време на Втората световна война. Най-мащабният и кървав военен конфликт в историята избухва през септември 1939 г., като не подминава и Балканите.

Със своето стратегическо положение България е желан съюзник и за двете воюващи коалиции. Цар Борис III и правителството на проф. Богдан Филов се стремят да запазят неутралитет, но това се оказва невъзможно. На 1 март 1941 г. премиерът подписва във Виена протокол за присъединяването на страната ни към Тристранния пакт.

Снимка: Национален исторически музей

Под натиска на Германия и Италия на 13 декември 1941 г. България обявява символична война на САЩ и Англия. По-голяма част от управляващия елит не подозира, че този акт скоро ще предизвика жестоки поражения в София. Близо две години столицата не е обект на бомбардировки от англо-американската авиация. През това време частично е обновен българският военно-авиационен парк. От Германия са закупени първите 16 самолета „Месершмит 109”, а до края на 1943 г. броят им нараства до 145. Формирани са няколко изтребителни орляци, които са дислоцирани на летищата в Божурище и Враждебна.

Снимка: Национален исторически музей

„В хода на цялата операция “Point Blank” („Прицел от упор”) от октомври 1943 до септември 1944 г. градът е бомбардиран 11 пъти с общо 45 265 разрушителни и запалителни бомби. Цивилните жертви в столицата надхвърлят 2400 души. Напълно разрушени са 12 657 сгради, което е приблизително 1/4 от столичния сграден фонд. Материалните щети достигат огромната сума от 24 млрд. лева“, посочи д-р Якимова, специалист по съвременна история на България и история на международните отношения, асистент в Института за исторически изследвания – БАН, във връзка с 76 годишнината от бомбардировки над София.

През 1943 г. настъпва обрат в хода на военните действия. Това позволява на авиацията на САЩ и Англия, базирана в Южна Италия, да предприеме стратегически операции срещу германските съюзници, включително и против България.  Въздушните нападения са насочени преди всичко срещу София, а целта е да се предизвикат материални и човешки поражения. 

Разрушената сграда на Народния театър/ Снимка: Национален исторически музей

Първият масиран удар срещу столичния град е нанесен на 14 ноември 1943 г. Той се извършва по настояване на Лондон. И това не е случайно. Сянката на провала на Дарданелската операция през Първата световна война (25 април 1915 ‒ 9 януари 1916 г.) години наред ще тегне над британския министър-председател Уинстън Чърчил. Българската армия спира инвазията на съглашенските войски и те са евакуирани в Египет. Оттогава той остава с трайна неприязън към българите и България. Това най-ясно проличава през Втората световна война, когато без колебание нарежда масираните бомбардировки на София. Жестоко звучат изречените преди това от Чърчил слова: „Нужно е да се удари единствено столицата на България, за да капитулира цялата държава. Този град трябва да бъде унищожен, да загине, да бъде сринат до основи и в неговите развалини да се засадят картофи.” Операцията е осъществена под кодовото наименование „Прицел от упор”. В нея участват 91 бомбардировача и 46 изтребителя. Пуснати са близо 600 бомби, които разрушават 47 сгради и причиняват смъртта на 59 души. Изкопаните в градинките скривалища и импровизираните убежища в мазетата не помагат на столичани. Следват нови въздушни атаки на 24 ноември, 10 и 20 декември 1943 г., като в последната вече се включват и американски бойни авиони. В защита на столицата се намесва противовъздушната отбрана и българската авиация. Свалени са общо 16 неприятелски самолета, но загиват няколко наши летци. Сред тях се откроява легендарният поручик Димитър Списаревски – първата българска „жива торпила”. Той тежко прострелва един бомбардировач, след което се врязва и сваля водача на американската ескадрила, която се готви да засипе с бомби населението на София.

Новата 1944 г. започва за софиянци с тревога за предстоящите въздушни нападения. Те не закъсняват. Отминават коледните празници и англо-американската авиация предприема комбинирани дневно-нощни удари на 10 и 24 януари, на 16, 17, 24 и 30 март. Последната бомбардировка е извършена на 17 април. Често пъти природата е на страната на столичани. Понякога цялото Софийско поле е потънало в мъгла и това възпрепятства съюзническите самолети. Най-кръвопролитна е двуфазовата атаката на 10 януари. Хвърлените бомби върху столичния град са общо 1784. Въпреки отпора на зенитната артилерия и българската авиация, противникът успява да нанесе сериозни поражения. Загиват близо 950 души, предимно цивилни граждани, а ранените са повече от 700. Общественият живот в столицата силно е разстроен. Започва масова евакуация на населението. Само за една седмица над 300 000 жители напускат София. Държавните институции също се изнасят от града и продължават управлението на страната от „Чамкория” (днес Боровец).

С най-сериозни поражения над постройките и къщите е нападението на 30 март. То е извършено от 450 бомбардировача и 150 изтребителя. Българските авиатори храбро посрещат противниковата формация, но поради малочислеността си не успяват да предотвратят бомбардировката. Пуснати са 3000 разрушителни и около 30 000 запалителни бомби. Те предизвикват значителни разрушения в централните градски части. Сринати са 3575 сгради и само извършената по-рано евакуация проваля плана на нападателите да избият голяма част от софиянци. Избухват над 2000 пожара и часове наред гъст дим се разнася в голяма част от софийските квартали. Сериозно засегнати са емблематични сгради в столицата като Народният театър, Министерствата на правосъдието, на финансите и на вътрешните работи, Народната библиотека, хотел „България”, Държавната печатница, Светият синод, Българската академия на науките, Юнион Клуб, Столичната община на ул. „Генерал Гурко”, Градската библиотека на ул. „Триадица”, Католическата катедрала „Свети Йосиф”, Софийската синагога и църквата „Свети Спас” (ХI в.) и др. В пепелища и руини тънат централните софийски булеварди и улици: „Княз Дондуков”, „Княгиня Мария Луиза”, „Княгиня Клементина” (днес „Александър Стамболийски), „Търговска”, „Леге”, „Царица Йоана” (днес „Витоша”), площад „Александър Батенберг” и др. Върху част от развалините в центъра на столицата през 50-те години на миналото столетие са изградени внушителните здания на Ларгото. 

Общата равносметка от англо-американските бомбардировки на София е помрачителна. Градът и околностите са нападнати 11 пъти. Пуснати са общо 45 265 фугасни и запалителни бомби с тежина 4300 тона. Част от тях са със закъснител, за да избухнат по-късно, когато хората са напуснали скривалищата. Съюзническите самолети хвърлят избухливи писалки, часовници и детски играчки, които убиват и осакатяват деца. Загиват 2477 души, от които 99% са цивилни граждани. Сринати са 12 568 частни и обществени постройки, а това е 1/4 от сградния фонд на столицата. Материалните щети се оценяват на астрономическата сума от 24 милиарда лева. А „демократът” У. Чърчил посреща данните за последствията от въздушните удари с думите: „Отлично”. Безмилостните въздушни атаки на София са символи за варварско отношение към цивилното население. Защото софиянци с нищо не са виновни, а и българските ВВС не са бомбардирали Лондон. И затова, както споделя академик Георги Марков, до Хитлер на подсъдимата скамейка на историята трябва да бъде поставен и Чърчил.  

Във въздушните боеве българските летци свалят 37 неприятелски бомбардировача и 16 изтребителя. Повредени са още десетки самолети на противника. Жертвите от наша страна са 22 авиатори, но загиналите и пленени вражески пилоти са в пъти повече. Зад сухата статистика се крият непоколебимата смелост, воля и всеотдайност на родните авиатори и служещите в противовъздушната артилерия при борбата им с англо-американската авиация. Със своите подвизи и в настоящето те са източник на гордост и вдъхновение.