СКОРО ОТ ЦАРСКАТА ГАРА ЩЕ ОСТАНЕ САМО СПОМЕН
В началото на ХХ В. на девет километра от столицата Фердинанд купува земята на стар турски чифлик, а после по декар – два от отделни селяни – парчета земя, така че оформя голям имот. Решава да го нарече на тази птица, която първа кацне на покрива му, и така извънградската царска резиденция се сдобива с името „Врана“, която той ползва особено когато идват чужди гости.
Строежът на гарата започва между 1906 -1911 г. и съвпада със закупуването на чифлика „Чардаклия“ от цар Фердинанд и изграждането на двореца „Враня“.
При гара Казичене, на десетина км от София и недалеч от „Врана“, Фердинанд издига кокетна малка гара, която оттогава до днес е известна като „Царската гара“ и на която посрещали гостите му и за 10 минути теснолинейка ги е отвеждала право във „Врана“….
Сградата, която се намира в Казичане, е обявена за недвижима ценност с местно значение от февруари 2009 г., но и след това никой не се е погрижил за нея и тя продължава да се руши. През последните години темата за състоянието на сградата е била повдигана няколко пъти, но реакция от институциите няма.
Първоначално е построена централната част на гарата в типичен виенски стил, а в последствие е разширена с два салона. След като царското семейство напуска България завинаги, гарата е иззета в полза на народа, като последните нотариални документи сочат, че на 17 ноември 1981 г. е зачислена към Районен народен съвет „Девети септември“, който попада в днешните очертания на община Панчарево.
Някога правоъгълната сграда във виенски стил е имала салон чакалня с две странични помещения, имала е великолепни арковидни прозорци, богата орнаментика по фасадата, особено пластична и изящна на двете входни арки, имала е впечатляващи подпокривни декоративни корнизи, на двете си къси страни е имала изящни козирки, имала е и чугунени колони с декоративни капители, „крепящи“ покрива и козирките, имала е глазирани керамични подови плочки в цвят охра, в специални цилиндрични ниши в салона чакалня е имала и две кахлени печки…
Днес всичко това е разрушено и навсякъде се въргалят зарязани изкъртени плочки, изпражнения, потрошена стъклария и всякакви боклуци, на няколко места е пален и огън…
А някога „Царската гара“ е посрещала немския кайзер Вилхелм II, английския крал Джордж V, английския крал Едуард VIII, императора на Австро-Унгария Карл I, сръбския крал Александър Караджорджевич, великия княз Владимир Михайлович, сина на „Цар Освободител“, с великата княгиня Мария Павловна, както и „бащата“ на светска Турция Кемал Ататюрк и други знатни особи, когато са идвали на официално посещение или на лично на цар Фердинанд, а после и на сина му цар Борис III….
