Ще започна малко по-издалеч, моля за търпение и извинение…
Някъде преди 15 години бях студент по физика в СУ. Качвах се по стълбите, в коридора на третия етаж имаше суматоха… която и друг път съм виждал и знам какво означава. Посбутах хората да мина и видях лежаща на земята жена… някои викаха да се отвори прозореца, други да се донесе вода…. Попитах дали са се обадили за линейка и проверих дали диша – беше в безсъзнание, но изглеждаше, че диша… след няколко минути промени цвета на лицето си и дишането стана много по-нерегулярно и… спря. Вече ми бяха донесли аптечка, взех маска за обдишване и започнах реанимация. Имаше друг студент, който също знаеше как се прави CPR и след разменени 1-2 реплики, не много деликатно му казах, че ще го правим както аз кажа и се разбрахме… Жената беше много едра и въпреки, че аз добре знаех, че скоро променените насоки за оказване на първа помощ казваха да се прави от 1 човек, а не от двама едновременно той правеше притисканията, а аз обдишването… повече от 20 минути докато дойде лекар, който… установи смъртта. 
По това време бях активен член на Университетския Аварийно Спасителен Отряд и имах добра подготовка по първа помощ. Бях част от екип участвал в международни състезания и знаех отлично как се прави реанимация, но не знаех нищо за това какво е Внезапна сърдечна смърт, не знаех, че това което се чува и прилича на дишане не е дишане… и не знаех, че единствения шанс за спасяване на такъв човек е дефибрилация в първите 3 минути.