От няколко години слушаме как всяка събота стотици столичани се качват на колите си и отиват на прословутия пазар в Пирот. Чухме доста разкази за вкуса (както едно време) на месото, кашкавала и колбасите. За пазара в Пирот, който приличал на женския пазар в София, но с истински продукти, домашни яйца и домати от градината.
Тъй като ежемесечно посещаваме „фермерския пазар“ на Оборище, решихме да проверим, що за чудо е пиротския съботен пазар и наистина ли всичко е толкова истинско, колкото ни го представят.
От центъра на София – Пирот е на по-малко от 90 километра. Съветваме ви да тръгнете по-рано и да не закусвате, защото … за това след малко. Никога не може да се каже дали ще има опашка на граничния пункт, така че гледайте по-рано да сте там, защото пазара няма да ви чака.
В Сърбия се преминава само с лична карта и талон за автомобила. Зелена карта за застраховка не е нужна. Малко вероятно е на излизане да имате проблеми с претърсване – най-много да поискат да отворите багажника да не пренасяте бежанец, но в повечето случаи питат къде отивате.
След границата имате две опции – да продължите по стария път или да се качите на новата магистрала. Магистралата е платена – от граничния пункт Градина до Пирот е 190 динара, които се плащат на самата магистрала (приемат се динари, евро и кредитни карти). С магистралата спестявате около 30 минути.
Проблемът в Пирот е паркирането около пазара в събота. Съветът ни е ако намерите свободно място да паркирате, да погледнете дали е платена зона и да чакате човек със светлоотразителна жилетка да ви продаде талон. Не е скъпо, но ако не ви се чака – паркирайте безплатно в околните улици, но внимавайте да няма знак: Зона 1 или Зона 2.
Като ви казахме да не закусвате и ако сте ни послушали – в началото на пазара е мекичарницата. Не можете да я пропуснете, ,защото винаги има опашка. А мекиците – за разлика от нашите – тези са 50 см. и струват 50 стотинки в наши пари. Не се престаравайте – в повечето случаи – една ще ви стигне, а и запазете място за обед.
Самият пазар е наистина като Женския пазар в София, но повечето продукти наистина са домашно производство, а не оранжерийни. Домати, краставици, чушки …цени не сме гледали, но хората казват че всичко било по-евтино от тук.
От запознати с продукцията на пазара в Пирот, яйцата също били домашни и нямали нищо общо с българските, независимо колко свободни са били майките им.
На всеки ъгъл има продавачи на ракия, както и на домашен сироп концентрат.
Освен яйца, плодове, зеленчуци, ракия и сокове – на пазара можете да си купите земеделски сечива, перилни препарати, а в околните магазини има магазини за животни, посластичарнца (сладкарница) в която ако след мекиците можете да поемете още – има мелби с чадърчета и менячница (Чейндж бюро), Повечето сергии приемат български левове, а всички – евро.
Най-важното място на пазара е закритата част. Там са щандовете с млечни продукти. Можете да опитвате и да се уверите, че вкуса е истински. Кашкавали, прясно, овче, краве и т.н. сирене, извара, каймак, мляко…всичко което ни бяха казали за „истинския вкус“ се оказа вярно.
Ако не се заплесвате много по сергии и щандове – за пазара не ви трябва повече от час. А други интересни неща в Пирот …няма много.
Минаваме отново покрай мекичарницата…сега видяхме че има и донати, но при тези мекици кой ще си взима донат. Опашката беше по-малко, но 50 см. мекица беше достатъчна.
Така и така сме минали границата, решихме да си направим и разходка сред природата. От Пирот поехме обратно към границата, но този път не се качихме на магистралата, а използвахме стария път. На разклона за Суково завихме надясно, подминахме селото и се заизкачвахме към Погановския манастир.
Шосето напомня на родопските пътища при Дяволското гърло. От едната страна са отвесни скали, от другата тече река Ерма. Да, това е същата тази Ерма с ждрелото, която знаем от българска страна и тук продължава пак с толкова живописна гледка.
Така загледани в скалит пристигнахме до Погановския манастир „Свети Йоан Богослов“.
Надпис на вътрешната стена над входа в църквата съобщава, че изписването ѝ е завършено през месец октомври 1499 година. Стенописите, дело на майстори от Костурската художествена школа, заемат площ от общо около 360 m² и са сред най-добрите образци на църковното изкуство от онова време на Балканите.
От 1871 г. манастирът е под ведомството на Българската екзархия. От Освобождението (1878) до ноември 1920 г. той влиза в границите на България, след което по силата на Ньойския мирен договор (1919) бива предаден на Кралството на сърби, хървати и словенци и подчинен на Сръбската православна църква.
След като сте разгледали Погановския манастир, а и действието на пиротските мекици е отшумяло, време е за обяд. За разлика от България, където никога не сядаме в заведения близо до туристически обекти, тук рискувахме и не съжалихме нито за минута. Цените са напълно нормални, а порциите са по-големи отколкото е нужно на нормален човек.
Когато хапнете – със сигурност имате нужда и от разходка. Продължете нагоре по ждрелото на р. Ерма или просто полегнете на полянките наоколо.
На връщане можете да спрете в Димитровград ( Цариброд) и да си напазарувате от някоя месарница. Има страхотни неща. Вкуса наистина е като от домашно месо, но все пак не прекалявайте. Ще попиате – ами на границата? Ако сме купили сирене, кашкавал, масло, каймак…сега и свинско месо, сурови гурмански плескавици или панчета…имаме ли право да го внесем в държава от Европейския съюз. Ами да ви кажем честно…нямате. Рискът е за вас. Редки са случаите, когато ви конфискуват покупките, но никога не знаете какво ще е настроението на митничаря.
Статията не беше точно за София, но пък се надяваме че сме ви дали някаква идея за еднодневна разходка извън столицата.
Разгледайте още:
БИТАКА В СОФИЯ ИЛИ МОЛ МАЛАШЕВЦИ
