Гриша Ганчев: „Няма друг вариант. Това е теренът на АС-23, чийто наследник е ЦСКА. Няма да отидем другаде“

484
stadion-bulgarska-armiya

Финансовият благодетел на ЦСКА Гриша Ганчев направи кратък коментар пред „Капитал“ относно ситуацията около изграждането на нов стадион на мястото на „Българска армия“.

„Няма друг вариант. Това е теренът на АС-23, чийто наследник е ЦСКА. Няма да отидем другаде“, каза Гриша Ганчев. Намеренията са да се построи стадион от четвърта категория, която да гарантира приемането на всякакви мачове под егидата на УЕФА. Вече има осигурено финансиране – 10 милиона евро собствени средства и 20 милиона от датски инвестиционен фонд. В момента стадионът е собственост на „Сердика спортни имоти“ ЕАД под шапката на спортното министерство, а ЦСКА има договор за наем за 10 години (с надежда да бъде удължен) срещу 62 хиляди лева без ДДС на месец и задължителна инвестиционна програма от 1.1 милиона лева (без ДДС).

Още на обсъжданията адвокатът на дружеството Станислав Трендафилов обяви, че са събрани 90 хиляди подписа в подкрепа на искането за корекции в плана. Когато става дума за футболен клуб, това е само меката форма на протест. Не е тайна, че запалянковската маса може да бъде активирана лесно, ако се наложи да се премине към по-шумни действия.

На 27 януари 1925 г. софийска община отпуска „за вечни времена“ място в местността „Пустиняна“ в Борисовата градина на отбора на АС-23 като компенсация за отнемането на игрищата, на които играят Атлетик, Слава и ОСК преди обединението им. Новият стадион приема името на отбора „АС-23“. Представена е скица на общината, на която от двете страни на игрищено има трибуни (източна и западна), в северна и южна посока се предвиждат стоящи места, има още лекоатлетическа писта, игрища за баскетбол, тенис, хокей, гимнастика, както и административна сграда за клуба.

Нотариален акт върху игрището на АС-23

През 30-те години АС-23 получава нотариален акт над изградения вече стадион. В началото на 40-те години самото игрище е затревено. През 1943 г. стоящите места са премахнати и вече цялото игрище е заобиколено от трибуни.

В края на 1944 г. стадионът е наследен от Чавдар (София), обединил в себе си отборите на АС-23, Шипка-Победа и Спартак (Подуене). С ново име стадион „Чавдар“.

От 15 февруари 1948 г. стадионът става собственост на Централният дом на войската, след обединението на Чавдар с ЦДВ.

От 5 май 1948 стадионът се използва от ПФК ЦСКА (София), (тогава наричащ се „Септември при ЦДВ“).

През 1965 г. е разрушен, за да може да се построи нов стадион за ЦСКА по проект на арх. Антон Каравелов и арх. Симеон Иванов. През 1967 г. строежът завършва. Името на новия стадион е „Народна армия“.

Стадионът е основно реконструиран през 1982 г., когато му е поставено и електрическо осветление.

В периода април 1991 – септември 1993 г. стадионът е преименуван на „ЦСКА“.

От 1993 г. стадионът се нарича „Българска армия“.

През 2000 г. стадионът е оборудван с нова озвучителна уредба „Динакорд“ – 48 kW. Звуковото налягане е 107 dB на седящо място. Осветителната техника на стадиона също е от последно поколение, което позволява осветеността на точка от игровото поле да бъде 2 100 lx. По време на всички международни мачове се осигуряват до 120 телефонни връзки.

През 2005 г. Министерство на отбраната прехвърля собствеността на стадиона на Министерството на спорта с цел съоръжението да се отдаде на концесия на ЦСКА.