Пернишкото земетресение е намалило дебита на минералната вода в Централна баня

741
centralna-bania
Строежът на банята продължава от 1906 до 1912 г. по проект на арх.. Петко Момчилов Снимка: www.stara-sofia.com


За да се изгради спа комплекс в Централната баня трябва да се спре минералната вода в чешмите

Общината не се отказва от идеята историческата сграда да бъде културен център. Според опонентите, щом общината намира пари за музей, може да намери и за бани.

За да се изгради спа комплекс в Централната баня трябва да се спре минералната вода в чешмите. Дебитът на минералния извор край сградата на Централна баня не позволява да се запази свободния достъп до безплатна минерална вода и едновременно с това да се поддържат басейни в спа комплекс. Това каза пред БНР заместник-кметът по културата и образованието на Столичната община Тодор Чобанов.  

Дебитът на минералния извор в центъра на София, който захранва Централната баня, е намалял с над 36%. И реално водата вече е недостатъчна, за да се ползва банята като балнеоцентър. Според експерти причината е пернишкото земетресение през 2012 г. Трусът бе със сила 5,6 по Рихтер и разтресе  и столицата.

Бившият женски басейн в северното крило на банята Намалелият дебит ограничава мащабното използване на минералната вода за лечебни и спа цели, така че да остава достатъчно количество и за свободно наливане от гражданите. Това става ясно от анализ на двата варианта за бъдещето на северното и източното крило на сградата на Централна минерална баня, която е културна ценност. Той бе разгледан от комисията по култура и образование към СОС в понеделник. На заседанието в банята обаче присъстваха само общинарите от ГЕРБ и Стефан Марков от ДБГ.

По тавана на помещенията в северното крило има огромни пукнатини През 2006 г. дебитът на водата е бил 19 л в сек, докато при балнеоложка оценка от 2014 г. е установено, че е намалял на 12 л в сек. Сега 8 л от тях отиват в 44 чешми за свободно наливане от гражданите, което задължително трябва да бъде осигурено по закон. Така остават 4 л, които обаче ще са недостатъчни за спа център, който да бъде направен в северното крило на банята. За него са нужни поне 25 л в сек, твърди анализът.

„При дебит 12 литра в секунда, 8 от които се подават към чешмите, е изключително пролематично, да не кажа невъзможно, нормалното функциониране на този спа комплекс, защото няма достатъчно вода, за да се пълнят и изпразват басейните и да се ползва нормално тази минерална вода“, подчерта Тодор Чобанов. По думите му, сме изправени пред сложната ситуация заради евентуалното къпане в басейните вътре да се спре водата навън, на чешмите, което би било неприемливо, защото „десетки хиляди софиянци се лекуват, самолекуват, профилактично пият тази минерална вода и ние не можем да лишим софиянци от това изключително ценно достижение“. Като археолог Тодор Чобанов поясни, че „това достижение предшества къпането с тази минерална вода“. 
Изключително рисково е да се постави под въпрос свободния достъп до минерална вода на централния извор, обобщи заместник-кметът, според когото тази възможност трябва да се гарантира на жителите на столицата.  

Преди няколко дни, по време на обществено обсъждане, Геновева Петрова от „Алфа рисърч“ представи проучване на социологическата агенция, поръчано от общината. В него са взели участие 800 човека. Резултатите показват, че сред посетилите музея в сградата 98.1% смятат, че е „добре тази историческа сграда да бъде използвана за музей“, а едва 1.9% „не харесват“ това. Проучването показва и че 80% от попитаните са на мнение, че в сградата трябва да има зали за събития, ако дебитът на минерална вода не е достатъчен. Същите са на мнение, че минералните чешми не трябва да бъдат премахвани.

От всички анкетираните едва 18.3% знаят, че в сградата се помещава Музеят за история на София и са го посещавали. Най-голям процент – 32% знаят за музея, но нито са го посещавали, нито познават хора, които са го правили.

Басейните в бившата Централна баня стават музикални и театрални зали