Навършват се 93 години от атентата в “ Света Неделя „

336
света-неделя

На тази дата през 1925 година в катедралния храм „ Света Неделя ” загиват 213 души, а 500 са ранени

Атентатът в софийската катедрала “ Света Неделя ” е най-големият терористичен акт в българската история както по броя на жертвите, така и по последиците. Още на времето наричат 16 април 1925 г. Кървавия Велики четвъртък.На днешната дата се навършват 92 години от атентата в църквата „ Света Неделя ”, организиран и извършен от крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия.
Атентатът е извършен на Велики Четвъртък – 16 април 1925 г., когато в църквата се провежда церемония по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите. При атентата крайно левите дейци взривяват покрива на църквата „ Света Неделя “. Това е най-тежкият терористичен акт в историята на България, при него загиват 213 души, сред които 20 жени и 10 деца, както и голяма част от елита на Българската армия, изнесъл войните за национално освобождение и обединение от 1912- 1913 г. и 1915-1918 г. ранените са 500.
Целта на терористичния акт е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително Цар Борис III.
Планът на атентаторите предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата, за да се предизвика по-голям отзвук от взрива.
Комунистите се спират на о.з. генерал Константин Георгиев, който е убит пред църквата „Свети Седмочисленици“ на 14 април. Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април, Велики четвъртък.

В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата извършителите на атентата. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се ръководи от софийския митрополит и бъдещ екзарх Стефан. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива. Експлозията избухва около 15:20 часа и събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.

При атентата загиват 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са около 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца. По случайност, всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение, което остава в сила до 24 октомври. По време на военното положение правителството предприема репресивни действия срещу крайната левица. Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заговорниците се опитват да ликвидират своя съучастник Петър Задгорски, но той успява да се предаде на полицията и прави пълни самопризнания. Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков, като първият е убит, а вторият се самоубива преди да бъде заловен.

Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията получава финанси „през Виена” от Съветския съюз, но прехвърля отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които според него са действали без съгласието на ръководството на БКП.

Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във Военната организация на БКП. Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици. Смъртните присъди са изпълнени публично чрез обесване на 27 май.